Момчил Неков (Momchil Nekov): Приоритет пчеловодства должно быть закреплено в новой сельскохозяйственой политики
- Гранты для опыления по линии CAP (Общей сельскохозяйственной политики). Это одна из ваших идей, которая произвела самое большое впечатление. Расскажите нам немного больше, что вы думаете, что в будущем, прогнозируете ли вы что пчеловодство должно стать приоритетным сектором для субсидирования?
- Не только должно, но и будет. 80% культур зависит от опыления пчел. В связи с этим, Соединенные Штаты Америки ежегодно выделяют пчеловодам около 2 млрд доларов. Европа должна осуществлять такую же поддержку пчеловодов, потому что без пчел европейское сельское хозяйство находится под угрозой..
Пчеловодов в Европе около 600 000, это те для кого пчеловодство основной источник доходов, но имеется тенденция к сокращению количества пчеловодов, они могут зарабатывать на жизнь также на опылении. Задача в том чтобы сделать профессию пчеловода престижной, ведь это люди, которые много занимаются, чтобы внести свой вклад в развитие пчеловодства.
Интересы болгарских пчеловодов будут отражены в первом докладе Европейского парламента о перспективах и проблемах в пчеловодстве. На слушаниях в Европарламенте приглашены представители различных организаций из Германии, Венгрии и других стран.
- Вы были специальным гостем фестиваля, посвященного Св Прокопию в Габрово и сделали доклад о перспективах и проблемах пчеловодства. Можно поподробнее?
- Я выделил пять проблем. Первая была в отношении к услугам пчеловодства для сельского хозяйства.
Второе добиваться большего баланса между промышленностью, в частности, при производстве пестицидов и гербицидов, с одной стороны, и с пчеловодами с другой.
Мы, на европейском уровне, запретили использование неоникотиноидов, каждое государство-член ЕС может потребовать отсрочку на определенные месяцы этого года. В следующем году следует ожидать полного запрета неоникотиноидов.
Вот еще один момент - нужно использовать большее развитие в направлении совершенствования и создания новых пестицидов и гербицидов. Каждый год вкладывают сотни миллионов в эти области на уровне ЕС, утверждая, что уровень развития очень хороший. Пестициды и гербициды должны быть нового поколения, то есть те, которые не угрожают жизни пчел. Я думаю, что есть ресурсы и научный потенциал, чтобы найти решение этой проблемы.
- производители пестицидов начали представлять свою точку зрения на разрешение конфликта. Одним из таких нововведений стало внедрение системы перегородки для выпуска воздушного потока, что позволяет отработанному воздуху бить непосредственно в почву. Как вы думаете, что это один из способов примирить производителей зеона и пчеловодов?
- Цель состоит в том, чтобы найти решение и достичь равновесия. Необходимо решение, которое не позволяет иметь потерь пчел. Здесь мы говорим о концентрации и обычно имеем латентное влияние на пчел или влияет на их ориентацию. В этом случае мы называем компании, которые разрабатывают новые пестициды, чтобы найти решение.
- Какие другие проблемы пчеловодства?
- мы должны обратить внимание на торговые соглашения и квоты на мед, особенно из Украины. В этом году Украина может дополнительно получить квоту на дополнительные 2000 тонн меда, и это при том что в Болгарии мы имеем непроданными 10000 тонн меда (Для справки в Болгарии ежегодно в среднем производится около 11 000 тон меда).
Пчеловодство является чувствительным сектором. Речь идет о протекционистской мере, которая не противоречит договорам и правилам ЕС, а вполне согласуется с ними. Продукты на европейском рынке, должны быть защищены, а только затем разрешать беспошлинный импорт из других стран.
- Что еще нужно поддерживать в CAP после 2020 года?
- Важно, что CAP для следующего периода планирования, ввела определенные субсидии для развития технологий в пчеловодстве. Мы разработали болгарскую технологию, которая отслеживает вылеты пчел, принос нектара и по шумам контролирует состояние пчелиной семьи.
- Пчеловоды регистрируются, но в разговорах с большинством из них, ясно, что большинство пчеловодов это пожилые люди, которые не зарегистрированы как фермеры и, следовательно, не вошедшие в реестр. При этом, страна не может адекватно контролировать, сколько меда производится, чтобы найти потенциальный рынок и иметь четкое представление о том, сколько же фермеров работает в этом сегменте сельского хозяйства. Есть ли решение?
- У этой проблемы как у монеты есть две стороны. С одной стороны, фермеры, которые хотят подать заявление на субсидию, которые не являются профессиональными пчеловодами зарегистрированы, и те, кто является профессиональными пчеловодами не зарегистрированы, потому что они не видят смысла в этом. В этом случае оба варианта не помогают нам.
Кроме того, маркирование меда должно быть более строгим. Это одна из целей, которые будут записаны в докладе о перспективах и проблемах в пчеловодстве.
В настоящее время, большая проблема этикетки меда, гдеуказано только, что мед производится за пределами ЕС или в ЕС.
То, что мы хотим сделать, это упомянуть о стране происхождения меда и пропорции. В настоящее время немецкий рынок занят купажированым медом - на 1% болгарским и 99% Китайским медом. Поэтому на этикетке, единственное, что вы можете увидеть, что мед поставляется Болгарией. Это неизбежно портит имидж нашей страны, а не Китая.
Когда помечено, каждый пользователь может получать информацию и сделать осознанный выбор. Это защитит качество болгарского меда и наша продукция не будет стоять непроданной из-за низкой стоимости посредников, которые покупают некачественный мед из Украины, Китая и Мексики.
- Есть место инновациям в нашей стране?
- Я думаю, что инновации имеют место в нашей стране до тех пор, пока они хорошо объясняются. Тем не менее, все идет к инновациям, мы говорим об онлайн-платформах для продажи меда для регистрации производителей и, таким образом, мед приходит непосредственно к конечному потребителю.
- Насколько важны географические указания на место производства меда?
- Важно, использовать защищенное географическое название меда. Позвольте мне дать вам пример - баночку меда лаванды из Франции, которая защищена, стоимостью 28 евро, что эквивалентно 55 лева.
Мы не выходим из диапазона цен, цена меда имеет предел, который специфичен, а затем такую защиту каждое государство-член ЕС должен защищать в пределах ЕС.
Эти меры, которые мы можем использовать. Болгария богата в пищевых продуктах. В связи с этим, мы продолжаем работать над этим. Мы встречаемся с различными производителями, мы читаем литературу, что очень важно, потому что вы должны доказать, что сам продукт является специфическим и имеет традиции в этом географическом регионе.
Автор: Кристина Васильева
источник Fermer.BG
Перевел Соколов В.В.
Оригинальный текст
Момчил Неков: Нужно е сектор Пчеларство да бъде заложен в новата ОСП
Освен субсидии за опрашване по линия на ОСП, трябва да се субсидира и развитието на технологии в сектора, обясни Неков пред Фермер.БГ
Момчил Неков: Нужно е сектор Пчеларство да бъде заложен в новата ОСП
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
Не само, че трябва, но и е нужно сектор „Пчеларство“ да бъде заложен в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП).
Трябва да се дават и субсидии за опрашване. Това каза евродепутатът Момчил Неков в интервю за Фермер.БГ.
Пчелари се надяват на добра година
- Субсидии за опрашване по линията на ОСП. Това е една от идеите Ви, която ми направи най-голямо впечатление. Разкажете ни малко повече и смятате ли, че в бъдещия програмен период трябва да се намери място и за пчеларството, като приоритетен сектор, който да бъде субсидиран?
- Не само, че трябва, но и е нужно да бъде заложен. 80% от опрашването на селскостопанските култури зависи от пчелите. В тази връзка, в САЩ годишно се влагат близо 2 милиарда евро. Това безвъзмездно опрашване, което се случва в Европейския съюз (ЕС), в САЩ е вече реално осъзнато.
Пчеларите в Европа са около 600 000, като те не могат реално да се издържат само от сектора. Тук въпросът е от една страна да направим професия пчелар и това да са хора, които да се занимават, да допринасят за сектора и да го разрастват. На изслушването в Европейския парламент (ЕП), в Комисията по земеделие, бяха поканени представители на различни организации от Германия, Унгария и други страни, които говориха точно в тази насока – за увеличаване на разнообразието от паша, което също е много важно за пчелния сектор.
- Бяхте специален гост на празника, посветен на Св. Прокопий в Габрово и изнесохте доклад за перспективите и предизвикателствата пред пчелния сектор. Кои са те?
- Откроих пет точки. Първата бе във връзка с услугата на сектор „Пчеларство“ към сектор „Растениевъдство“. Втората бе намирането на баланс между неоникотиноидите и пчелите. Има зърнопроизводители, които са едновременно и пчелари, което значи, че щом те са намерили този баланс, значи и другите могат да го постигнат.
Ние, на европейско ниво, забранихме използването на неоникотиноидите, като всяка държава-членка може да иска дерогация за определени месеци през годината. Догодина трябва да очакваме пълна забрана.
Тук е и другата точка – да използваме повече развойната дейност в посока подобряване и създаване на нови вещества и съставки. Всяка година се инвестират стотици милиони в това направление на европейско ниво, като твърдим, че нивото на развойна дейност е много добро и самите активни вещества, които се използват трябва да бъдат от ново поколение т.е такива, които да не застрашават живота на пчелите. Смятам, че има ресурс и научен капацитет да намерим решения.
- Водещи компании за растителна защита започнаха да представят своя поглед за решаването на конфликта. Една такава иновация е въвеждането на дефлекторна система за отвеждане на въздушния поток, като се позволява на отработения въздух да се отведе и набие директно в почвата. Смятате ли, че това е един от начините зърнопроизводителите и пчеларите да живея в синхрон?
- Целта е да се намери някакво решение и да се постигне баланс. Нужно е решение, което да не позволява да има вреда върху пчелите. Тук говорим за концентрацията и въобще да има латентен край за самите пчели или да се влияе върху тяхната ориентация. В случая ние призоваваме самите компании, които развиват нови вещества да предложат решение.
- Кои са другите предизвикателства пред пчелния сектор?
- Трябва да се обърне внимание и на търговските споразумения, както и на квотите за мед, които се дават за Украйна. Тази година получиха допълнително 2 000 тона, при положение, че в България имаме 10 000 тона мед, който е непродаден.
Пчеларството е един чувствителен сектор. Тук говорим за една протекционистка мярка, която не е в разрез с договорите и регламентите на ЕС, а по-скоро е точно в хармония с тях. Продуктите, които са на европейско ниво, които са на единия пазар, те трябва да бъдат защитени, а след това да осъществяваме безмитен внос към други държави.
- Какво друго трябва да се подкрепи в ОСП след 2020?
- Много е важно в ОСП, за следващия програмен период, да се вкарат определени субсидии за развитието на технологиите в сектора. Ние имаме разработена една българска технология, която проследява влитанията и излитанията, в и от самия кошер и според шумовете, следи качеството на пчелното семейство.
- Пчеларите се вписват в регистър, но при разговори с повечето от тях, обясняват, че по-голямата част от сектора са възрастни хора, които не са регистрирани като земеделски производители и съответно не са вписани в регистъра. Така обаче страната не може адекватно да следи какво количество мед се произвежда, за да намери евентуален пазар и да има ясна представа колко са заетите фермери в този сегмент на селското стопанство. Какво е решението?
- И този проблем, като монетата има две страни. От една страна фермерите, които искат да кандидатстват за субсидии, които не са професионални пчелари, се регистрират, а този, който е професионален пчелар не се регистрира, защото не вижда смисъл от мярката.
В случая и двата варианта не ни помагат. Трябва да има някаква отчетност. Това е и една от целите, която ще бъде записана в доклада за перспективите и предизвикателствата в пчелния сектор. В момента на етикетите на меда се записва единствено, че има произведен мед извън ЕС и в ЕС.
Това, което ние искаме да направим, е да се споменава страната на произход и пропорцията. В момента на германския пазар има 1% български и 99% китайски мед. Заради етикета, единственото, което може да се види е, че медът е доставен от България. Това неминуемо разваля имиджа на нашата страна, а не на Китай.
Когато има обозначение на етикета, всеки потребител може да се информира и да вземе осъзнат избор. По този начин ще защитим качеството на българския мед и продукцията ни няма да стои непродадена заради ниска цена на прекупвачите, които купуват нискокачествен мед от Украйна, Китай или Мексико.
- Имат ли място иновациите в сектора у нас?
- Според мен иновациите имат място у нас, стига да са добре обяснени. Все пак всичко върви към иновативното, вече говорим за онлайн платформи за продажба на мед, за регистрация на производители и по този начин меда стига директно до крайния потребител.
- Колко важни са географските означения?
- Важно е да използваме географските означения за защита на меда. Нека дам един пример - малък буркан с мед от лавандула във Франция, който е защитен, струва 28 евро, което е равностойно на 55 лева. Тук излизаме от ценовия клас, вече не говорим за мед, а за мед, който е с ограничение, който е специфичен и след тази защита всяка държава-членка е длъжна да защитава продукта в рамките на ЕС.
Това са мерки, които можем да използваме. България е богата на храни и продукти, но не го правим. В тази връзка продължаваме да работим за това. Срещаме се с различни производители, четем литература, тъй като тук тя е много важна, защото трябва да се докаже, че самият продукт е специфичен и има традиции в самия географски регион.
Комментариев нет:
Отправить комментарий